Най-грозният танк в историята
Дори самото означение на танка води до объркване. Да почнем с това, че по същото време е разработен и приет на въоръжение лек танк със същия индекс, но друго име М3Стюърд. Американците не си дават труда да дадат на танковете различни индекси или някаква качествена характеристика, примерно М3Среден/М3Лек, просто М3Лий и М3Стюърд, пък който знае, се сеща. При това първият е кръстен на главнокомандващия армията на южните щати в годините на американската гражданска война генерал Лий, а вторият на виден генерал от същата армия – генерал Стюърд. Това да се кръщават танкове на победени генерали и то от противникова (донякъде) армия го има май само в американската практика. За да е още по-забавно две/трети от шестте хиляди произведени машини са харизани на Великобритания и Съветския Съюз по ленд-лийз, но с друго означение – М3Грант, на името на главнокомандващия северната армия през все същатата тая американска гражданска война генерал Грант.
Човек би си помислил, че ефект е дало възраждането на расизма в САЩ през трийсетте години, в демократична Великобритания и интернационалния Съветски Съюз на това се гледа с лошо око. Но пък най-масовият американски танк има означение М4Шерман, по името на генерал северняк пак от е те тая война.
Така или иначе в американската армия танкът се води М3Лий, в британската М3Грант, а в съветската направо махат имената и кръщават танка М3с (от среден), за да не се бърка с доставяния пак по ленд-лийз М3Стюърд, който се води съответно М3л. А сред редовите руски танкисти двете машини стават популярни като БМ-6 и БМ-3, за пред началството това е „бойна машина шестместна/триместна”, а за сред войниците „братска могила за шестима/трима”, според числеността на екипажа. М3Лий и М3Грант все пак имат една малка разлика – първият е седемчленен с отделен радиооператор, у втория това се изпълнява от командира в бойната кула и екипажът е шестчленен.
Между другото М3Стюърд си е съвсем читав лек танк от периода, ако не се брои чисто американската екзотика да му наврат 5 картечници (на триместен танк!), и е произведен в над 24 хиляди бройки. Ще кажете как триместен танк може да има пет картечници, плюс 37мм оръдие? Много просто – значи едната картечница е спрегната с оръдието и се ползва от командира, той също зареждач и артилерист; втората е отпред в корпуса и с нея стреля радистът; още две са разположени странично и с особен механизъм с тях среля механик-водачът; и накрая има още една зенитна на покрива, отново отговорност на командира. При това зенитната картечница е с малък калибър и практически безполезна. Скоро дори американците се усещат и разкарват двете шофьорски и зенитната картечница.
Въобще това да се ръгат много картечници е характерно за американската танко-конструкторска мисъл и се проявява отново и отново. Но абсолютният връх е М3Лий.
Американците решават, че танкът трябва да изпълнява всички възможни роли по поддръжка на пехотата на бойното поле, но също да може да действа самостоятелно в дълбокия тил на противника. Иначе казано американците решават да създадат праобраза на това, което днес наричаме "основен боен танк".
Първата задача, поддръжка на пехотата, включва:
- противопехотна, традиционно възлагана на картечници
- борба с танкове, най-подходящи за времето се считат малокалибрени противотанкови оръдия, стрелящи с високоскоростни бронебойни снаряди
- борба с картечни гнезда, открити артилерийски позиции и леки полеви укрепления, възлагани на среднокалибрени, късоцевни оръдия с малка начална скорост на снаряда и слаб откат, наричани полкови оръдия.
Втората предполага преди всичко висока скорост плюс възможност за борба с танкове и лека мотопехота, понеже това е основното предполагаемо средство на противника за блокиране на нашето настъпление - набързо пратени отнякъде с висока скорост танкове и мотопехота.
И как най-добре да съвместим това?
Много просто – като наврем някак в танка и трите огнестрелни системи. При това картечниците и противотанковите оръдия е добре да имат кръгов обстрел, а за големокалибреното оръдие това не е задължително – достатъчна е срелба напред с малки ъгли на хоризонтално и вертикално насочване.
Освен това американците намират и светъл пример у французите, където вече е сътворен монстърът Char B1 с подобен набор въоръжение. Американците явно се вклюбват в концепцията и решават да я повторя като я „подобрят”.
В1 е откровено сбъркана машина – 75мм оръдие завряно отпред в корпуса, плюс картечница отпред в корпуса, плюс малка бойна кула с 47мм оръдие и картечница, понякога слагат още една зенитна картечница на люка на куполата. Най-абсурден е обаче съставът на екипажа – французите правят всичко възможно да намалят колкото може екипажа, свеждайки го до четирима души: механик-водач, зареждач, радист и картечар. Но тези роли нямат нищо общо с класическите: зареждачът е зареждач за голямото оръдие, радистът е просто радист и нищо друго не прави, командирът се занимава с всичко в кулата (зарежда, насочва и стреля с 47мм оръдие и картечницата, командва, колкото може), а най-забавна е ролята на механик-водача, който не само управлява танка, но и се явява насочвач-артилерист на голямото оръдие плюс втората картечница. За целта оръдието и картечницата в хоризонтална плоскост се насочват с развъртане на целия танк, а във вертикална механик-водача има особен механизъм за насочване. Вероятно в цялото световно танкостроене няма по-идиотска концепция, макар през шейсетте години в Швеция почти да я повтарят на така наречените S-танкове Strv103.
Американците подхващат щафетата, грубо казано повтаряйки концепцията – едно късоцевно 75мм оръдие в корпуса, едно противотанково 37мм в бойна кула. Оттук почват разликите.
Всички те са резултат на принципна промяна в назначението на танка. Французите строят бавноходен, дебелоброниран танк за поддръжка в условия на позиционна война и бавно преодоляване на противниковите линии. Американците също се целят в това, но искат да съвместят и възможност за маневрени и самостоятелно действия, което предполага по-висока скорост и освобождаване членовете на екипажа от вторични задачи.
Затова американците (съвсем правилно) добавят артилерист за голямото оръдие и придават на оръдието, макар и малки, ъгли за хоризонтално и вертикално насочване, освобождавайки водача от несвойствени задачи. За разлика от френския танк с 260кс двигател, американският сдобива 400 кс и има максимална скорост от 40 км/ч вместо 20км/ч на френския при запазване на същото брониране от около 50мм. Освен това създават триместна кула, в която противотанковото оръдие има собствени зареждач и артилерист-наводчик. Във вътрешността на танка работи отделен радист-оператор, а командирът е свободен да управлява малкото си седемчленно стопанство.
Или почти свободен, защото върху бойната кула американците набързо качват още една картечна куличка за командира. Всъщност това е куличката за наблюдение на командира, но за да не скучае, му добавят и една картечница в нея, като увеличават размера. Така танкът става триетажен и отлична, почти четириметрова мишена за немските противотанкисти.
По британско изискване радиото е преместено в кулата, а отделният радист разкаран, по-късно тази модификация по искане на руснаците е снабдена с дизелов двигател, понеже оригиналният танк исползва авиационен двигател на високооктанов бензин, а той е дефицитен в Съветския Съюз за разлика от нафтата. Така Американският М3Лий малко се различава от британския М3Грант, а той от съветския М3с.
Във всеки случай само две години след въвеждане в производство машината е свалена от конвейера и американската индустрия почва щамповането на съвсем нормалния М4Шерман, произведен в почти петдесет хиляди бройки.
Дори не е ясно доколко американците използват този танк – основните му оператори са Великобритания и Съветския Съюз, а когато американците реално се включват във войната, вече основен танк е М4Шерман.
No comments:
Post a Comment