Кораби, самолети, геополитика, история и прочие заметено под килима мръсно бельо на великите сили

Количеството преминава в качество – 17 век и Трийсетгодишната война

В 1618 година започва първата общоевропейска война. В началото това изглежда едва ли не селска кавга между пражките граждани и виенските барони, но скоро нещата напълно излизат от контрол. Войната продължава тридесет години, до 1648 година, и по-груби сметки в нея загива 30 процента от европейското население, повече отколкото във Втората Световна Война. Германия, Австрия и Бохемия (днешна Чехия) са почти обезлюдени, бойните действия се водят по целия европейски континент, от Париж до Москва.

Към началото на войната огнестрелното оръжие се е променило и е станало принципно по-ефективно, но използването му особено не е мръднало за последните сто години. Оръдията са предимно обсадни оръжия, ръчното огнестрелното оръжие е изместило рицарската конница, но добрите стари мечове, копия и алебарди, както и лъкове и арбалети, продължават да определят изхода на сражението. Стрелците мускетари и аркебузери, както и конниците с пистолети (рейтари) по-скоро разстройват противниковия пехотен строй, подпомагайки въоръжените с дълги копия и алебарди пикинери.

При това се оказва, че противниците са примерно равни по сила, в пряко сражение никой не надделява и войната се изражда в едно безкрайно разорение и клане на мирното население.

Всичко това е променено буквално за един ден (17 септември 1631, в битката до село Брайтенфелд край Лайпциг) от един човек – 37 годишният, безкрайно амбициозен шведски крал Густав Адолф. На Густав Адолф му остава година живот преди да бъде застрелян в края на 1632 година, но именно той с редица иновации, използвайки възможностите на новата артилерия и ръчно огнестрелно оръжие, променя начина на воюване.

Преди да се включи във войната шведският крал реорганизира както армията, така и начина на използване на оръжията. Новостите, почти никое от които не са негови изобретения (той просто ги обединява в единна система) са:

• Въвежда леки, наричани „полкови”, оръдия с калибър 3-4 фунта т.е. тегло на гюлето 1,5 – 2 килограма. Тези оръдия могат лесно да се развъртат на бойното поле от силите на артилерийския разчет и да стрелят с голяма скорострелност както с малки гюлета, така и с картеч. Това ги прави особено ефективни срещу плътни маси пехота и конници.
• Въвежда практика барута да не се насипва в цевта с дървена лъжица, както дотогава, а предварително да се отмерва и разпределя в хартиени или платнени пакети. При зареждане такъв пакет просто се вмъква в цевта, което много увеличава скорострелността.
• Въвежда облекчени мушкети, които не се нуждаят от стойки. Новото оръжие е достатъчно мощно, но с него може да се стреля от ръка.
• Въвежда мушкетния стрелкови строй – вместо всеки мускетар да стреля по свое усмотрение, мускетарите се движат в две-три линии, като всяка линия стреля едновременно почти без да се цели. След това линията отива отзад като последна, стрелците презареждат, а в това време втората линия става първа и стреля също едновременно. Получава се нещо като огнен конвейер, срещу който не може да удържи никой плътен строй – бил той пехотно каре или кавалерийски ескадрон.
• За да ускори презареждането на мушкетите въвежда употребата на хартиени фишеци – пакетче барут с куршум, което позволява на срелеца бързо да презареди без да мери барута непостредствено преди изстрел.
• Променя съотношението пикинери/мускетари от 50/50 на 30/60. По такъв начин вече стрелците са основна ударна сила, а пикинерите само ги пазят от близък ръкопашен бой, за какъвто мускетарите, имащи само лека рапира или шпага, не са особено добре въоръжени.
• Променя конницата, създавайки така наречената драгунска конница. Старата рейтарска конница е въоръжена с пистолети и леки мечове – шпаги. Основно оръжие са пистолетите, а шпагите са за самоотбрана. Новата драгунска конница използва къси мушкети – карабини и мушкетони, много по-мощни и ефективни от пистолетите, а също здрави едноостри мечове – дълги криви саби или прави палаши. Сабите са принципно по-удобни за разсичащи удари, а палашите за прободни, но на практика двете оръжия могат да се ползват ефективно и по двата начина. Хладното оръжие става основно, а тактиката на драгунската конница е масов навал, като при сближаване се стреля, а докато противникът се опомни драгуните го посичат с тежките си саби и палаши.

С тази нова армия и тактика Густав Адолф направо смазва противниците си, докато година по-късно не е застигнат от случаен куршум. По същество Густав Адолф нищо не изобретява, всички тези детайли вече са пробвани през последните сто години, но той ги превръща в единна система, която остава основна бойна тактика кажи-речи до средата на 18 век, когато пруският крал Фридрих Втори ще изобрети нов метод, наречен линеен строй, по-същество същият стрелкови конвейер, но по-ефективно ползващ силата на стрелбата и щиковата атака. 

Единствената принципна промяна в тактиката е свързана с изобретяването в края на 17 век на щика – дълго острие, което се монтира на цевта на мушкета без да пречи на стрелбата. Така мушкетът става нещо като ерзац-копие, което обезсмисля нуждата от пикинери и те отиват в историята. Пехотата става изцяло стрелкова. Освен това мускетарите са въоръжени с подобни на драгунските саби – много по-здраво, ефективно и най-вече лесно за обучение и използване оръжие. Старите шпаги, изискващи продължително обучение по фехтовка, стават елитно офицерско оръжие, както и пистолетите.

Втората половина на 17 век освен въвеждането на щика следва да се отбележи с няколко нововъдения:

• В ръчното огнестрелно оръжие кремъчният затвор напълно измества фитилния и колесния. Технологията е подобрена, цената пада и старите предимства на фитилния затвор не оправдават недостатъците. Колесният пък изначално е в губеща позиция и само инерцията го съхранява временно в употреба.
• Появява се нов тип оръдие – гаубица. На пръв поглед това е скъсено големокалибрено оръдие, но има принципни разлики. Оръдията дотогава се делят на „истински” оръдия и мортири. Първите имат малък и среден калибър – тегло на гюлето до 25 кг, и то при най-тежките обсадни оръдия. Полевите оръдия т.е. предназначените за армейско сражение са много по-леки - калъбър до 6 кг т.е. 12 фунтови. Тези оръдия стрелят с лети гюлета и картеч по настилна траектория с голяма начална скорост на снаряда. Отношението дължина на цевта към диаметъра е 15-25 пъти. Тази мярка се нарина дължина на цевта в калибри. Мортирите са големокалибрени и късоцевни – дължина на цевта 2-3 калибъра. Те стрелят с нискоскоростни големи експлозивни гранати по навесна траектория. Мощта им се мери според теглото на бомбата. Обсадните изстрелбат бомби с тегло над 100 кг, но в  полево сражение се ползват най-леките с тегло на бомбата около 10-15 кг. Тези оръдия обаче имат ниска точност и с тях могат да се обстрелват само неподвижни мишени – войскови лагери, полеви укрепления. Полевите оръдия са по-точни, но не могат да стрелят с експлозивни снаряди понеже настилната траектория прави трудно прицелването, освен това сравнително малкият калибър прави неефективни експлозивните гранати. Гаубиците решават този проблем – те имат по-голям от полевите оръдия калибър, равен на тежките обсадни оръдия, но пък имат много по-къса цев, 5-10 калибъра, затова теглото им е сравнимо с това на полевите дългоцевни оръдия. Освен това стрелят с по-слаб заряд. Това придава известна навестност на изстрела, но не колкото при мортирите. Големия, но не прекомерно голям, калибър позволява на гаубиците да стрелят с ядра и картеч като оръдие, също с експлозивни бомби като мортира. При това силата на настилна стрелба е по-малка от оръдие, а мощта на бомбата по-малка от мортира. Затова тези оръдия не изместват напълно мортирите и оръдията, особено при обсади, но са много ефективни в полево сражение.