Кораби, самолети, геополитика, история и прочие заметено под килима мръсно бельо на великите сили

Засекретеното настъпление

През ноември 1942 година съветското командване осъществява едно от най-успешните си настъпления – обкръжаването на шеста немска армия в Сталинград. По всеобщо мнение това е повратна точка във втората световна война. След разгрома на шеста армия (най-силната немска армия по това време) цялата стратегия на немците се проваля. Ако се отворят руските военни енциклопедии може да се види, че по същото време съветската армия провежда и други операции с локални цели, една от които носи скромното название Ржевско-Сичевска, по името на двете градчета около които се водят боевете.

Операцията по обкръжение на сталинградската групировка има световно известно име – операция „Уран”. А незначителната ржевско-сичевска настъпателна операция дълго време е като къщна смет заметена под килима. Едва през деветдесетте години на двайсти век масовата публика научава че и тази операция си има звучно, божествено име – операция „Марс”. Нещо повече – в нея са задействани повече войски отколкото в операция „Уран”, а целите са не по-малко амбициозни – обкръжение и разгром на най-силната армия на група армии Център, девета армия, в района на град Ржев, където фронтът прави издатина към руските позиции.

Разгром обаче не последва, напротив – немските войски под командването на железния нацист фелдмаршал Модел отбиват всички атаки, а руснаците дават огромни жертви. През март 1943 Модел решава да изостави издатината, изгаряйки живи с огнехвъргачки всички местни жители и изгаряйки или взривявайки всички постройки и материални ресурси, които не може да отнесе. За този „героизъм” Модел е един от първите немски генерали, получил от ръководителите на антихилеровата коалиция титлата масов убиец и военен престъпник, при това още в годините на войната. Модел не оставя на победителите честта да го обесят, самоубива се в края на април 1945 година.

Въобще Модел си спечелва сред немските генерали колкото уважителния , толкова и презрителен прякор „пожарникарят на фюрера” заради умението си да спира руските настъпления в напълно губещи ситуации, например след анихилацията на група армии Център през лятото на 1944 в Белорусия Модел я създава направо от нищото и спира руснаците под Варшава (а след това съвсем в свой стил избива всички варшавяни и изравнява града с нивото на земята като отмъщение за започналото в града въстание).

Но да се върнем на „засекретеното” настъпление. Операция „Марс” се проваля и съветската историография решава да я забрави. Но понеже битка, в която вземат участие към един милион човека, трудно се изтрива от историята, решават да я омаловажат. Демек ние тука малко повоювахме , колкото за цвят. Така се ражда скромното название „ржевско-сичевска настъпателна операция”. Много модерни историци са на мнение , че операцията е безсмислена, изначално обречена на неуспех и въобще типичен пример за руската военна доктрина „да ги заринем с трупове”.

Истината е малко по-различна.

• Операцията не е безсмислена – Ржев е важен комуникационен железопътен възел и за немците, и за руснаците. Съвсем не е случайно, че немците с такова упорство го отбраняват и то във време , когато всички резерви са необходими на южния фронт около Сталинград.
• По времето , когато руските войници мрат под Ржев, командващият група армии Юг фелдмаршал Майнщайн моли за поне още една танкова дивизия за да спаси шеста армия, но никакви дивизии не отиват при него. Напротив – няколко дивизии са пратени на Модел за да отбива руското настъпление по плана „Марс”.
• Обкръжаването и разгромyt на девета армия под Ржев по мащаби дори би засенчило победата при Сталинград. Това обаче не се случва – тежкия, непроходим за танкове терен, удобните за немците железопътни комуникации, невероятната наситеност с бойна техника на относително малък фронт и все още лошата тактическа подготовка на руските войски си казват думата. Настъплението се превръща в копие на настъпленията ала първа световна война – месомелачка с нулев резултат.

Всъщност цялата история започва много по-рано – още в началото на 1942 година руснаците се опитват да отрежат ржевската издатина, но се провалят. През септември-октомври генерал Жуков е при Сталинград и провежда редица неуспешни опити да обкръжи от север шеста армия , настъпвайки срещу четиринайсети немски танков корпус.

Въпреки огромното превъзхоство в сили обаче тези настъпления се превръщат в някакво грозно копие на битките за Вердюн от първата световна война – цели танкови бригади и пехотни дивизии, тръгнали сутринта в атака, до обяд просто се изпаряват. Немците заемат удобни за отбрана позиции на хълмиста местност и, макар и с огромно напрежение, отбиват всички атаки.

Към края на октомври Жуков решава да смени подхода – вместо обкръжение на близките подстъпи срещу немския 14 танков корпус е планирана атака на далечните подстъпи срещу трета румънска армия, едновременно от юг се очаква атака за затваряне на чувала през четвърта румънска армия. Румънските войници не се имат за висша раса и са готови да вдигнат ръце и свалят гащи през всеки руски танк. Резултатът е операция „Уран”, но Жуков не я ръководи.

По неизяснени до ден днешен причини го привикват в Москва и пращат да командва операция „Марс”. Операция „Марс” е пореден опит за отрязване на ржевската издатина. Автор на плана е бъдещият маршал Конев. Защо не оставят Конев да ръководи собствената си операция, защо викат Жуков (?), никой не знае. Има само предположения , че Сталин по това време няма доверие на Конев и решава, че макар плана да е добър, по-добре да ръководи верен нему човек. Операцията обаче се проваля с огромни руски загуби – немците отбиват атаките, при това давайки скромни собствени загуби. Сталин е бесен, а операцията става една от „великите” тайни на великата война.

И сега е време да се направи разборът:

• Поради невъзможност да пробият отбраната на 14 немски танков корпус до Сталинград, руснаците провеждат огромна операция на обкръжение на далечните подстъпи към града. Основният недостатък е, че обкръжените дълго запазват контрол над голяма, недостъпна за руската артилерия територия, и над няколко летища. Затова успешно се държат до февруари 1943 година, задържайки едномилионна руска армия, блокирайки активните действия по други фронтове.
• Немското комадване прави каквото може за да пробие коридор до шеста армия и почти успява. Много е написано за това, че шеста армия би трябвало да тръгне насреща на пробив. Но повечето автори пропускат, че шеста армия има гориво за 30 км преход, а голяма част от войските не са мобилни и трябва да вървят пеш до своите. Така че вместо в удобния за отбрана Сталинград, шеста армия щеше да бъде набързо избита в откритата, снежна и студена степ, докато полумъртвите от глад и студ войници се тътрят зад конските каручки. Немският план е да се пробие коридор отвън, да се достави храна и гориво, и едва тогава шеста армия с цялата си тежка бойна техника управляемо да се оттегли в немския тил. Но това не става, не достигат десетина километра и една танкова дивизия в повече!
• Докато Майнщайн моли за някакви, макар и малки резерви, Модел избива немските войски под Ржев и направо шантажира главното командване за още и още войски. В резултат почти всички резерви отиват при „пожарникаря на Фюрера”, а „най-добрия мозък на немската армия” създава пехотни части от готвачи, артелчици и прочие тилов пълнеж. Повечето юнаци дори не знаят от коя страна се държи пушката, но с малко бой научават. А който не научи – дървени кръстове от руска брезичка се коват лесно.
• В резултат Модел удържа Ржев, но Сталинград и шеста армия са загубени. През март 1943 година, както стана на въпрос, Модел изоставя Ржев и скъсява фронта, като избива при отстъплението всичко живо, доказвайки че е един истински ариец и спечелвайки си смътна присъда.