За честния хусар добра дума кажете...
И все пак - историята си има обратна страна и аз искам да се спра на нея. Защото истинската история на Хари Труман е за един обикновен и почтен човек, озовал се едва ли не случайно в центъра на голямата мръсна политика, и успял да излезе сравнително чист от нея.
Хари Труман (Harry Truman) влиза в политиката почти случайно, когато поредният професионален американски политик от династията политици Рузвелт, а именно Франклин Делано Рузвелт, единственият американски президент изкарал три мандата (конституцията на САЩ разрешава два, трети само в случай на извънредни обстоятелства), го навива за вицепрезидент. Ролята на вицепрезидента е общо-взето представителна и единствената реална власт е, че ако президентът умре, вицепрезидентът доизкарва мандата. След това има избори. Обикновено при такива обстоятелсва бившият вицепрезидент печели изборите и Хари Труман повтаря този модел.
Хари Труман (дори името му е скромно, едва ли не селско, не Харолд например) е момче от Канзас (Магьостникът от Оз) и бавно и полека гради кариера без да се натиска. На третите си избори през 1944 година Рузвелт решава , че станалия популярен сенатор от народа Труман му подхожда за вице и двамата печелят изборите. Година по-късно Рузвелт умира и по закон Труман става президент. Април 1945 година.
Първото, което стоварват на новия президент е информация, толкова секретна, че дотогава са я крили дори от него - в САЩ още от 1940 година се разработва супер-оръжие, способно да унищожи цял град. Дотогава Рузвелт лично ръководи процеса т.е. списва милиарди по тайни сметки, сега това става задължение на Труман. За нивото на секретност достатъчно е да споменем, че съветските тайни служби ГРУ и НКВД имат цели отдели, пращащи в Москва всичко важно по проекта, а когато ЦРУ и ФБР се усещат че са лапали мухите, единственото, което им хрумва е да убият няколко руски шпиони след публични процеси. При това до ден днешен не е ясно това ли са били истинските шпиони, или руските служби са си измили ръцете с няколко черни овце, пратени на заколение.
През април все още атомната бомба е теория, но на 16 юли 1945 година първото такова устройство се взривява в пустинята край град Аламогордо, Ню Мексико. Хари Труман изведнъж се превръща в човекът с мощ на бог - да унищожи ли враговете на Америка, или да не ги унищожи?
По това време Германия е капитулирала и на швабите (както и на всички европейци) Чернобил им се отлага за 40 години. Япония обаче е друга песен.
Точно по времето, когато на Труман докладват са супер-бомбата, американската морска пехота щурмува малкия японски остров Окинава. Това е първата изконна японска територия, атакувана от американците и първата, на която японските генерали активират безумния си план за победа или смърт т.е. отбрана до смърт, предаване не се предвижда, който не може да се бие следва да се самовзриви, когато доближат американците, небето е пълно със самолети-камикадзе, подобни маниаци са се закопали в земата и се взривяват, когато над тях мине танк, генерали си разпорват коремите в най-жестоките традиции на самурайския кодекс Бушидо.
Да се каже, че американците са удивени е скромно, те са ужасени. Та това е един малък остров на 2000 километра от Токио. Американският генерален щаб почва да планира милионни загуби в хора при опит за окупация на основните японски острови. Военните сериозно разглеждат методи за прочистване на територия чрез тотални бомбардировки и пълно изтребление на всичко, което шава. Всъщност по този метод действа американската морска пехота по окупираните от японците атоли, с тази разлика че говорим за плоско островче с десетина квадратни километра територия. И това островче се обработва седмици от няколкостотин самолета и големо-калибрени корабни оръдия.
За дилемата на американците говори факта, че те направо продават цяла Източна Европа на Сталин срещу обещанието му съветската армия да разгроми японците в Северен Китай. Там се намира най-многочислената и добре въоръжена с танкове и тежки оръдия японска армия. Настъплението на руснаците започва на 10 август 1945 и е блицкриг, за който дори немските генерали не могат да мечтаят (Маньчжурская операция) - за няколко дни хиляда танка прегазват пустинята Гоби, изминават над хиляда километра през места, където и днес джиповете закъсват, а едномилионна японска армия просто изчезва. После нека говорят не можели ли самураите да търчат с вдигнати ръце и смъкнати гащи.
Това обаче е 10 август, а в края на юли още нищо не е ясно и генералите натискат Труман да подпише оня президентски указ - за употреба на ядрено оръжие срещу Япония. И защо не? Японците извършват през войната такива зверства, пред които бледнеят и нацистките лагери на смъртта. При това до ден днешен японците отказват да си признаят за особеностите на националния си садизъм, нареждайки се в една редица с турците, където официално арменски геноцид не съществува, въпреки снимките на бебета с отрязани ахилесови сухожилия.
Хари Труман взима това решение и нека Господ го съди - пред очите му са мъртвите медицински сестри от болницата на Пърл Хърбър, и може би изкормените бебета от Нанкин. За японски деца с опадаща коса в този момент едва ли му се мисли, още повече, че по това време никой и не знае за ефекта на радиацията над човешкия организъм. Освен това той действа направо културно - първо официално предупреждава японското правителсво за предстоящата бомбардировка (естествено без да спомене мишената), а след бомбардировката над Хирошима предлага на японците капитулация.
И тук историята изиграва лоша шега - японците просто нямат време да осмислят какво се е случило, а американците решават, че се опитват да печелят време. Затова ако Хирошима е жесток, но в тогавашните условия, неминуем акт, то Нагадзаки би могъл да се размине, стига японците по-бързо да се бяха осъзнали. Но става каквото става - Нагадзаки е бомбардиран след три дни, най-вече за да се покаже на японците, че заплахата е съвсем сериозна, а междувременно руснаците завземат северен Китай и Корея. Японското правителство капитулира.
Но да се върнем на Хари Труман - той подписва указите за използване на атомни бомби над Хирошима и Нагадзаки, и както изглежда живее с този товар до края на живота си. През 1950 година по време на корейската война старият ястреб генерал Дъглас Макартър (Douglas MacArthur) навива президента Труман да използват атомно оръжие срещу "китайските доброволци" в Корея, че защо не и срещу СССР, който ги подкрепя. Резултатът - Макартър е пратен в пенсия да си полива теменужките, а корейската война минава в заспал режим. Хари Труман съвсем ясно показва, че не е онзи, за който комунстите до ден днешен го представят.