Как се наливаха основите – началото на 14 / края на 15 век
Първата информация е арабски ръкопис от 1320 година , описващ вече съвсем смислено, макар и безкрайно примитивно, огнестрелно оръжие – желязна тръба, затворена от задния край, но с малък страничен отвор. Оръжието се пълни с барут, зарежда се с оловен куршум или дебела стрела, през задния отвор се подава пламък запалващ заряда и се получава изстрел, запращащ боеприпаса с голяма скорост напред към врага. Това вече е огнестрелно оръжие.Десет години по-късно подобни описания се появяват в Англия (Walter de Milemete Cannon) и Франция, което веднага хвърля историците в спор не спиращ и до ден днешен – къде и кога все пак е наистина изобретено барутното огнестрелно оръжие?
Може би в Китай, и после чрез монголите стига до Арабия и Европа, или в Арабия и чрез кръстоносните походи стига до Европа, или направо в Европа, независимо и паралелно от Китай и Арабия? Руснаците пък си имат собствени теории, ще ги споменем по-долу.
Най-популярната теория е, че китайците почти изобретили огнестрелното оръжие (China Proto Cannon), но монголското нашествие спряло прогреса. Монголите не били изобретатели, но копирали новите технологии и пренесли барута и примитивните китайски оръжия в Средна Азия , където те били поети от много по-развитите в научно-културно отношение мюсюлмани и именно някъде в Средния Изток или Персийския Залив е изобретено първото истинско огнестрелно оръжие. Споследствие по обратен обмен то се върнало към монголите, където започнало да се развива, а паралелно с него се запознали и западноевропейските рицари и го пренесли в Западна Европа. Именно тук по редица социално-икономо-политически причини огнестрелното оръжие преживява буен разцвет – буквално за 100 години от екзотика се превръща в основен военен фактор.
Русия стои малко особено – там първите информации са от края на 14 век т.е. около 60-70 години след появата в Западна Европа. Затова има две теории , при това и двете са може би верни – за западно влияние чрез тевтонските немски рицари от Източна Прусия и за източно чрез Волжка България (Казански Хаганат) и монголите. Във всеки случай и в Русия веднъж появило се , огнестрелното оръжие бързо измества катапулта, лъка и стрелата.
И така всичко започва реално в Западна Европа някъде в началото на 14 век. Но защо именно там и защо почти 500 години сън изведнъж се заменя от бурен прогрес? Работата е в това , че както Китай , така и арабските държави от близкия и среден изток, са големи централизирани монархии с мощни армии. Огнестрелното оръжие за тях е екзотична добавка към наличните големи сили. Тези държави се опират на многохилядни армии, въоръжени с класическо хладно оръжие, и огнестрелното оръжие принципно не променя картината. Затова и няма мотивация за сериозен прогрес.
Европа образец 13-14 век е съвсем друг случай – континентът е разпарчетосан на десетки кралства, графства и херцогства, плюс независими търговски градове-републики, плюс стотици местни независими барони и барончета, често владеещи един малък замък и десетина селца около него. Целият този зоопарк постоянно се намира в състояние на война всеки срещу всеки, а армиите наброяват най-често десетина рицари и неколкостотин набързо мобилизани и лошо въоръжени крепостни селяни. „Армия” от няколко хиляди души е направо екзотика. В такива условия дори една „гръмова тръба” вече е сила, способна само за сметка на шума и пушека си да уплаши противника и наклони везните в наша полза. Естествено това е оценено и всяко кралче, графче, херцогче и градско и дори селско кметче почва да мечтае за новото чудо-оръжие – барутната гръмова тръба.
Резултатът е бурен прогрес – за няколко десетилетия още към края на 14 век цяла Европа е залята от барутомания. При това няма никаква система, всяко оръдие се прави само за себе си според както дойде и колкото може майстора. Това естествено прави почти невъзможна всякаква класификация. От друга страна през този период, който продължава около 150 години докъм края на 15 век, са създадени най-различни по възможности оръжия, пробвани са най-различни идеи и в резултат в края на 15 век се случва качествен преход. Но за това после.Оръжията, създадени в Европа (и Русия, където процеса тече паралено, но горе-долу в общия коловоз) най-грубо се класифицират по няколко показателя, независими един от друг.
По метод на производство
- Лети оръдия от бронз или мед – това са най-здравите, но и най скъпи оръдия, както заради високата цена на материала, така и заради сложната технология на производство. Обикновено по тази технология се правят големи обсадни оръдия, поръчани от богати крале на големи държави.
- Ковани от желязо оръдия по метод на ковашко заваряване на метални ленти – дебели, предварително изковани и нажежени метални ленти се допират успоредно по цилиндър и с коване се заваряват една за друга, изграждайки цевта. След това перпендикулярно се наслагват и заваряват подобни ленти правейки втори слой. Процесът продължава, докато майсторът не реши, че цевта е достатъчно здрава. Това е доста сложен и трудоемък процес, но изходния материал и технологията са по-добре овладени, затова оръдията са по-евтини, а майсторите. познаващи технологията, по-достъпни от бронзолеярите. По тази технология обикновено се правят по-евтини алтернативи на обсадните големи оръдия.
- Ковани от желязо оръдия по метод на ковашко заваряване на проста желязна тръба – това е най-масовият, достъпен дори за селски ковачи метод. Парче желязо се изковава като дълъг, тесен правоъгълник, след което се завива на тръба и ръбовете се награвят и заваряват по ковашки метод. Получава се проста тръба. За усилнане на тръбата се надяват през интервал няколко железни пръстена. Именно по тази технология са произведени основното количество огнестрелни оръжия през периода.
По метод на зареждане
- С предно пълнене – оръдието е затворено от задната част и се зарежда с дълга дървена лъжица през цевта.
- Със задно пълнене – оръдието е отворено отзад и е снабдено с една или няколко зарядни камери – нещо като метални чаши, в които се зарежда барута и снаряда. След това чашата се слага отзад на цевта и се притиска с някакъв блокиращ механизъм – обикновено дървен или метален клин, макар че понякога ползват и винтов механизъм. До края на 15 век този метод се разглежда като по удобен, още повече че позволява бърза стрелба – няколко камери се зареждат предварително и при стрелба бързо се сменят. При това докато топчията се прицелва и стреля, помощниците му презареждат изстреляните камери.
По калибът и тип на боеприпаса
- Каменомети – оръдия, стрелящи с издялани каменни ядра. Обикновено това са големокалибрени обсадни оръдия.
- С оловни снаряди – отлети от олово снаряди или куршуми (снаряди с диаметър под 2 см). Това са малокалибрени оръдия, оловото не е подходящо за големокалибрени снаряди. То е скъпо и меко, не става за стрелба по крепостни стени например.
- С железни снаряди – това обикновено са снаряди среден калибър - по-големи от оловните и по-малки от каменните. Коват се на ръка и понеже по тази технология не може да се получи напълно кълбовидна форма, се дообливат с олово в леярска форма.
По бойно назначение
- Обсадни бомбарди – огромни големокалибрени обсадни каменомети, с калибър често над половин метър, стрелящи с огромни каменни снаряди, тежащи няколкостотин килограма (Turkish Bombard, Tsar Pushka). Предназначението им е разрушаване на крепостни стени. Тези оръдия са толкова големи и тежки, че стрелят от специално изградени дървени конструкции, вградени в терена. Скорострелността им е 1 изстрел за няколко часа, а за пренасочване не може и да се мисли.
- Мортири – късоцевни, големокалибрени каменомети. Използват се при обсада за обстрел на вътрешността на крепостта чрез навесен огън. Големите каменни гюлета се истрелват почти нагоре към небето, падат зад крепостната стена във вътрешността на крепостта и разрушават постройките за сметка на голямото си тегло и кинетичната енергия от свободното падане. При падане върху покритите с камъни улици и площади такива снаряди се пръскат, наранявайки с осколки минувачите.
- Универсални среднокалибрени оръдия – относително леки оръдия, използвани както като крепостни за отразяване на атаки към крепостта, така и за атака – стрелба по ръба на крепостната стена, за да пречат на защитниците. Използват ги и за полеви сражения, там обикновено ползата е повече в шума и пушека, плашещи войниците и конете, отколкото в реално бойно въздействие.
- Малокалибрени оръдийца – това е широка гама от различни по назначение и употреба оръдийца. Например в средата на 15 век чешките въстанници-хусити използват подобни оръдийца, монтирани по няколко на четириколесни каруци като подвижна артилерия, популярни през периода са и двуколесни колички с множество едновременно стрелящи леки цеви – такива оръжия се считат много полезни при отразяване масов щум през крепостните врати или през проломи на крепостната стена.
- Ръчни и „почти”-ръчни огнестрелни оръжия – през периода се появяват два типа оръжия, от чиято кръстоска в перспектива ще се роди истинското ръчно огнестрелно оръжие: крепостната пушка и рицарската мортирка (Knight Mortar). Първото е дългоцевно, обикновено със задно зареждане, малокалибрено оръдие, монтирано на здрава дървена греда с кука в предната част. Куката се захваща за ръба на крепостната стена, а стрелеца държи задната част под мишница и я насочва. Оръжието се ползва като отбранително при защита на крепости, има голяма мощ и далекобойност, но силен откат и реално с него не може да се стреля от ръка. Рицарската мортирка е малко, кьсоцевно оръдийце с дървен проклад в задната част. Предназначено е за стрелба от ръка, като рицарят подпира приклада на гръдната броня. Има малка далекобойност и може да се ползва само за стрелба от упор, но пък може да се ползва в движение, дори докато рицарят язди.
No comments:
Post a Comment