Кораби, самолети, геополитика, история и прочие заметено под килима мръсно бельо на великите сили

Класическият период на глаткостволното огнестрелно оръжие – от началото на 18 век до края на Наполеоновите войни 20 години на 19 век

С въвеждането на кремъчният затвор, щика и гаубиците в края на 17 век настъпва принципен застой от повече от сто години. Естествено нещата не стоят на място, тече процес на стандартизация, поевтиняване и масовизиране на производството, малки подобрения, но като цяло оръжието образец 1700 година малко се различава от онова образец 1815, когато бившият френски император Наполеон е изпратен да изучава половия живот на бълхите на остров Света Елена.

Няколко дребни модификации заслужава да се споменат колкото да се види, че научната мисъл не тъпче съвсем на място:

• В Англия и Франция изобретяват технология за пробиване на цевите със струг и бургия. Оръдията вече не се леят с готова цев, а цевта се стругова след отливането. Това рязко повишава качеството на цевите, освен това става стимул за развитие на тежката металургия. Малко по-рано по подобна технология почват да изработват цевите за пистолети и пушки. Освен това новата нарезна технология позволява масово производство на нарезни ръчни огнестрелни оръжия. Подобни се произвеждат още от 16 век и показват висока точност, но поради високата цена и сложно зареждане не стават масови и се ползват предимно от лесничеи и богати ловци. Основен проблем обаче е бавното зареждане и нисък темп на стрелбата, поради което армиите ги приемат само като оръжие за елитните части.
• В Англия изобретяват пресованият барут – още по-ефективен от зърнения. Получава се чрез пресоване на прахообразен барут, след което получената пресовка се ратрошава и мели на дребни зърна в специални мелници.
• В Русия изобретяват гаубица с конична барутна зарядна камера, наречена „еднорог”. Коничната камера осигурява по-ефективно изгаряне на барута и разширение на барутните газове, придавайки при равен заряд по-голяма мощност на оръдието.
• В Англия изобретяват нов тип снаряд – шрапнел. Това е експлозивна граната с усилено осколъчно действие – взривният заряд от барут е частично заменен с куршуми. При експлозия такава граната създава по-слаба взривна вълна, но разхвърля повече осколки и е по-ефективна срещу открита жива сила. Новият снаряд скоро измества картеча, понеже шрапнелната граната е по-далекобойна.
• В Шотландия е разработен нов тип морска гаубица – каронада. Представлява големокалибрено, късоцевно, евтино, чугунно оръдие, способно да стреля с всякакви снаряди. Това, което отличава каронадата от старите оръдия обаче е лафетът, позволяващ полусферичен обстрел. Дотогава морските оръдия се монтират в кашонообразни лафети с малки колелца и стрелят през изрези в борда. Ъглите на хоризонтален и вертикален обсег не надхвърлят 10 градуса, а работата с оръдието предполага дълга подготовка и тренировки на многочислен, професионален разчет. Каронадата се монтира на прост дървен лафет на ос в предната част и с перпендикулярно малко колело в задната, движещо се по полукръгла дъга. Каронадата се монтира на горната палуба и има хоризонтален ъгъл на насочване, равен на дължината на дъгата – може дори да надхвърля 180 градуса. Във вертикална плоскост оръдието се насочва с винтов подемен механизъм и има ъгъл над 45 градуса. При това механизмите са толкова удобни за употреба, както и презареждането, че след ден-два тренировка с тях могат да работят дори неподготвени моряци, а разчета може да е от двама-трима души. Това веднага прави каронадата много популярна както за въоръжение за самоотбрана на търговски кораби, така за по-леки военни кораби. На големите военни кораби каронадите стават основен спомагателен калибър към тежките морски оръдия.
• Самите тежки морски оръдия към края на периода също се променят, а впоследствие това се прехвърля и на обсадните оръдия – във Франция изобретяват бомбовите оръдия. Това са големокалибрени оръдия за настилна стрелба с големи експлозивни бомби. Дотогава с такива снаряди се стреля по навесна траектория от мортири. При това пробивната сила е предимно функция на теглото и силата на тежестта. При стрелба по настилна траектория снарядът първо пробива много по-ефективно корпуса на кораба или крепостта за сметка на допълнителната кинетична енергия от изстрела, след което се взривява във вътрешността причинявайки допълнителни разрушения. Новите оръдия почти веднага правят старите дървени кораби напълно морално остарели и безпомощни, проправяйки пътя на железните и стоманени броненосци.
• Най-накрая в началото на 19 век във Франция двама химици изобретява две вещества, с което първоначално, както с барутът хиляда години по-рано, никой не знае какво точно да прави. Именно тези вещества обаче полагат началото на нова ера. Първото е химично съединение на живака и се замовзривява при удар, заради което не особено остроумно е наречено „гърмящ живак”. Второто е калиева сол, разлагаща се при награвяне с отделяне на кислород, наречена бертолетова сол, по името на откривателя си.