Кораби, самолети, геополитика, история и прочие заметено под килима мръсно бельо на великите сили

Германските суперасове – мит или реалност

Според официалната история на втората световна война най-резултатните летци-изтребители са германските – поне няколко имат показатели над 200 свалени противникови самолета, а Ерих Хартман претендира за 352 самолета, почти всички съветски. На базата на тази статистика се правят далекоидущи изводи, като например за тоталното превъзходство на немските пилоти над съветските, за слабоподготвените съветски летци и въобще слабостта на съветската авиация пред немската.

При това скромно се забравят няколко интересни факта – след немските пилоти по резултатност се нареждат японските (воюващи основно срещу американци) с показатели над 150-200 и финските (отново срещу руснаци) – най-добрият фински пилот претендира за около 100 самолета. После обаче статистиката става още по-интересна – следват руснаци с около 50-60 самолета и американци с не повече от 40.

Естествено веднага се намират „експерти” да доказват , че това са измислици и хвалби на битите немци, фини и японци.

Руският историк Алексей Исаев, един от водещите съвременни експерти по история на втората световна война, предлага интересен алтернативен и донякъде парадоксален поглед към тези факти. Според него високите показатели на немци, японци и финландци са съвсем реални, нещо повече – именно те предопределят поражението на Германия, Япония и Финландия.

Обективната причина, която той изтъква е следната - във всички загубили държави залагат на качество пред количество т.е. добре подготвени пилоти на отлични самолети и като следствие сравнително малочислени ВВС. В Русия и САЩ залагат на многочислени ВВС с цена на спадане на средното ниво на пилотите. В резултат се получават два ефекта, които предопределят големите лични сметки на пилотите:

• Поради недостиг на сили наличните пилоти летят по много.  Хартман например има около 1500 бойни полета. Средно на свален самолет му се падат около 4 бойни полета. Най-добрите пилоти на Русия и САЩ имат същия показател, просто поради по-малко натоварване те имат много по-малко бойни полети.
• Съотношението на силите е такова , че грубо казано немците и японците имат повече цели за отстрел.

В резултат немногочислените немски и японски пилоти записват големи лични сметки, но съответните ВВС в условия на тотална война на практика губят войната.

Относно немските пилоти има още няколко важни аспекта, които предопределят високият им показател:

• В немските ВВС широко се практикува свободен лов т.е. пилотите имат свобода да избират целите според условията и да не влизат в бой при лошо съотношение на силите. Рядко се практикува авиоподдръжка на ударната авиация и дори при задачи по ПВО пилотите гледат да се покрият , ако стане напечено. Наопаки – в руските ВВС на самолетите се гледа основно от гледна точка поддръжка на сухопътните войски – основни са задачите по защита на ударните самолети и ПВО. Стига се дотам към края на войната немското командване да издава заповеди, задължаващи пилотите-изтребители да атакуват американските бомбардировачи, а немски пилоти масово да повреждат самолетите при кацане за да имат оправдание да не излитат в следващ полет.
• Като цяло немските самолети са по-добри от руските. Поради недостиг на алуминий в Русия масово в конструкцията на самолетите се използват дърво и плат, освен това руските самолети по-правило имат по-слаби двигатели.
• Немските ВВС използват по-сигурни радиостанции, широко използват радари, насочването по радио е на по-високо ниво и имат по-добра в началото на войната тактика – летят по двойки, докато в останалите авиации се практикува летене по тройки. Опитът от войната показва, че летенето по тройки е подходящи за ударни самолети – бомбардировачи и щурмови самолети понеже осигурява по-добро накриване на целта. За изтребители обаче е проблем понеже при летене в тройка (строй клин) при вираж двата задни самолета имат различен радиус на завоя и не могат да поддържат строя, също си пречат взаимно при защита на водещия самолет. При летене по двойки задният самолет стабилно поддържа курса след водещия и по-добре го защитава от противникови атаки.

Парадоксално, но на немската авиация в началото помага по-късното развитие. През двадесетте и началото на трийсетте години немците нямат право на бойна авиация, затова пропускат този междинен период на проби и грешки, а направо започват да строят съвременни самолети. В Русия например в началото на трийсетте създават два много добри за времето самолета – И-15 и И-16. Но те към края на трийсетте остаряват морално. Същевременно индустрията е настроена за масовото им производство, а конструкторите предимно се опитват да ги усъвършенстват, вместо да започнат принципно нови конструкции. Преход към нови модели става чак към 1940 година. 

Подобен проблем се наблюдава и в Италия, която подобно Русия в началото на тридесетте години има много добра авиация и дори диктува модата, а по време на войната се оказва неадекватна. Макар че може би тук си казва думата и националният характер.