„Джобните" линейни кораби
В края на 20-те
години на двадесети век немският флот, орязан след края на първата световна
война, залага за строеж три кораба тип „Дойчланд”, които веднага объркват
военно-морските анализатори. Корабите не влизат в никаква тогавашна
класификация – по водоизместване горе-долу се родеят с тежките бронирани
крайцери, но по въоръжение съществено ги надвишават, затова пък им отстъпват в
скорост и брониране. По скорост надвишават тежките бронирани артилерийски
кораби – линкори, но пък по брониране и въоръжение точно толкова много им
отстъпват. Какво е това животно – нито риба, нито рак? Английските анализатори,
имащи претенции да са най-добри в света, веднага им намират обяснение и
съответно определение: видите ли немците са бедни, но и те искат да имат
линкори, затова направили микро-линкор за бедни, иначе казано „джобен линкор”.
Името се налага и
се ползва до ден днешен за тези наистина странни кораби. Всъщност определението
е типичен пример за прилагане на собствените идеи и теории върху другите. В
английската военна стратегия основни са тежките бронирани артилерийски кораби
(линкори), подпомагани от по-малки артилерийско-торпедни кораби – тежки
крайцери (брониране до 150мм, оръдия 203мм, евентуално торпедни апарати), леки
крайцери (брониране до 100мм, оръдия около 150мм, няколко торпедни апарата),
ескадрени миноносци (без броня, оръдия до 120мм и много торпедни апарати).
Немските джобни
линкори наистина са уникални – апотеоз на идеите на командващия немския флот
адмирал Рьодер, според който крейсерската (или пиратската) война е това, което
може да победи Англия. Джобните линейни
кораби са върховното оръжие за крейсерска война т.е. те не са никакви
микро-линкори или макро-крайцери , а супер-рейдери – кораби, предназначени да
обхождат моретата и унищожават беззащитните търговски кораби на противника.
Адмирал Рьодер
започва кариерата си още през първата световна война, през двадесетте години
публикува редица книги и статии, посветени на предимствата на крейсерската
война т.е. въздействие над икономиката на противника чрез унищожаване на
търговските му кораби с помощта на силно въоръжени единични надводни кораби с
голям обсег на плаване. В края на двадесетте години Рьодер става командващ
флота и може да осъществи идеите си. Първият резултат са корабите „Дойчланд”.
Първото, което се
завира в очи е уникалния за такъв кораб за времето си дизелов двигател. Всички
големи и средни военни кораби от периода използват парна турбина понеже такава
система позволява по-висока скорост за кратък период, например по-време на
сражение. Проблемът е , че на дълъг път разходът на парната турбина е по-висок,
съответно далечината на плаване по-ниска. Освен това парната турбина не може да
поддържа стабилна максимална скорост дълго време. Дизелите на корабите
„Дойчланд” им осигуряват дистатъчно висока максимална скорост от около 29
възела (24-27 за типовите линкори от периода), но много по-малка от следващите класове
кораби (дори тежките крайцери развиват над 30 възела, а по-малките кораби още
повече). Същевременно дизелите са много икономични и за размерите си немските
кораби имат огромен радиус на действие – над 15 хиляди морски мили т.е. една
трета от дължината на екватора. С такава далечина на плаване корабите могат с
месеци да обхождат моретата без нужда от дозареждане с гориво. Освен това могат
продължително време да поддържат максимална скорост – нещо, което за
паротурбинните кораби е проблем.
Въоръжението също
е странно и уникално – основният калибър са шест 280мм оръдия в две бронирани
бойни кули. Оръдията са прекалено леки , за да окажат сериозно въздействие на
модерен „истински” линкор, освен това по това време за основен калибът се
считат оръдия от 356, 380 или 406мм, в пъти по-мощни от жалките 280
милиметровки на немските кораби. При среща с истински линкор корабите
„Дойчланд” нямат никакъв шанс да пробият противниковата броня, но ще се
разпаднат при първо пряко попадение. Бронята им е направо смешна – 100мм на
корпуса и до 160мм на бойните кули, такава броня се слага на леките крайцери,
дори тежките имат бортова броня 150мм и повече. Такава броня издържа най-много
120мм снаряд от средна дистанция и се пробива даже от 150мм оръдия на леките
крайцери.
Всъщност
комбинацията от относително висока скорост и способност да се поддържа дълго
време и по-силно от на тежък крайцер въоръжение е изцяло защитна. Джобния
линкор при среща с противников военнен кораб се предполага да избяга, а не да
се сражава – от големите, страшни линкори за сметка на по-високата скорост, от
по-малките кораби – за сметка на по-продължителното време за поддържане на
максимална скорост, заедно с много по-мощната артилерия, която да държи
нахалниците на разстояние.
Подобна роля има
зенитното въоръжение от 3 сдвоени 88 или 105 мм тежки зенитни оръдия и към 15
37мм и 20мм зенитни автомата. Такава батарея осигурява добра кръгова защита
срещу единични атаки или малки групи самолети, но явно не е ефективна срещу
масиран удар, какъвто може да се очаква при атаки близо до противниковите
брегове например т.е. при активни настъпателни действия. Всъщност слабо-силното
зенитно въоръжение е общ порок на корабите от този период и „Дойчланд” е дори
относително силно въоръжен за водоизместването си.
В този смисъл
възниква въпросът – ако двигателната установка и особено главния калибър са с
отбранителна функция, кое е настъпателното в тези кораби? Все пак всяко оръжие
се прави преди всичко за настъпление и победа, а не само за да плаши
противника.
Куриозно, но в
корабите „Дойчланд” „главния калибър”, в смисъл настъпателното оръжие, не е
най-мощното налично.
Ако се погледне
на така-наречената средна артилерия веднага се набива в очите друг куриоз –
всички държави вече обединяват средния калибър на линкорите (120 - 155мм) в
многоцевни и бронирани бойни кули. Причината е, че тези оръдия се използват за
отразяване на торпедни атаки от по-леки кораби. С тежките кораби се бори
главният калибър от големи разстояния, средният трябва да пречи на малките и
леки кораби да се приближат , за да дадат торпеден залп. За това най-добре е
няколко среднокалибрени, сравнително скорострелни оръдия да се обединят в група
с общо насочване и да стрелят заедно по мишената. Бронята на бойната кула е
предназначена да предпазва артилеристите от осколки на близко избухващи тежки и
евентуално преки попадения на леки и средни снаряди. Естествено пряко попадение
на 800кг 380мм снаряд превръща кулата в отворена, пушеща консерва, но предвид
малките и размери, това е събитие с ниска вероятност.
На немските
кораби обаче средният калибър от осем 150мм оръдия е разпределен по четири в
единични щитови установки по двата борда. Пълно противоречие с военната теория.
Освен това корабите имат съвсем неподходящи за линкори и дори за тежки крайцери
два 4-тръбни торпедни апарата, при това в кърмовата, а не в средната част, както е
масовата практика. Плюс, все пак характерен за тежък крайцер, катапулт с два
разузнавателни хидросамолета.
Защо му е на
корабът такава странна средно-калибрена батарея? Всъщност именно това е
основният калибър, оръжието за главната мишена, за която е проектиран и построен
корабът.
Това са
транспортни, небронирани и абсолютно беззащитни кораби. За унищожаване на
типовите кораби от периода най-подходящи и икономични са 150мм високо-експлозивни
снаряди. При това се предполага, че стрелбата ще се води в упор от близко разстояние,
а „противникът” най-много може да изкара някое леко оръдие, срещу което стига и
леката щитова броня. В случай , че джобният линкор срещне конвой от кораби, той
може да се вмъкне между корабите, при което всяко оръдие може да обстрелва
отделен кораб, нещо, което не може да стане, ако оръдията са обединени по
няколко в обща бойна кула.
Двата
многозарядни торпедни апарата са за потапяне на големи и скоростни военни транспорти
– например мобилизирани лайнери. Такъв кораб не може да се потопи със 150
милиметровки, дори 280мм главни оръдия не биха били ефективни. Едно торпедо под
кила обаче стига – опитът от първата световна война го показва. Разположението
в кърмата също не е случайно – корабът може да ги използва за самозащита при
преследване от бързи тежки кораби. При този сценарий се среля назад не толкова
с цел да се улучи, колкото да се попречи на противника да се сближи и да се
обърка маневрирането му.
В този сисъл може
да се каже, че корабите клас „Дойчланд” наистина са специален клас. Но не
„джобен линкор”, а „супер-пират”.
Доказателство е
най-известната история с тези кораби – потопяването на кораба „Адмирал Граф
Шпее” в края на 1939 година. Още преди началото на войната корабът излиза на
плаване в Атлантика. След обявяването и започва активна работа по
главната си цел – унищожение на търговски кораби и за няколко месеца потопява
двайсетина кораба с общо водоизместване над 100 хиляди тона. През декември
обаче е прехванат от английска ескадра – два леки и един тежък крайцер. В хода
на сражението английските кораби са тежко повредени, но и леката броня на „графа”
си казва думата и корабът понася повреди, освен това и горивото намалява. Като
цяло концепцията се доказва – англичаните имат три кораба, обстрелват немския
кораб от три различни посоки, с което затормозяват насочването на артилерията,
но не му нанасят наистина тежки повреди, а самите те едва на потъват. Капитан Лангсдорф обаче не се решава да се
бие до пълна победа, не знае колко е настина тежко положението на англичаните и
решава да се скрие в пристаще Монтевидео.
Местните власти обаче искат да си тръгне колкото може по-скоро и излъган, че
английската ескадра е по-силна капитанът потапя кораба си в залива Монтевидео,
след което се застрелва. Корабът и до ден днешен стои на дъното на залива, пред
деветдесетте години на двайсети век са извадени някои корабни детайли и
изложени в местния музей, но силните подводни течения в залива правят
водолазните проучвания почти невъзможни.
„Адмирал Граф
Шпее” все още очаква своя археолог-иманяр. Тъжният край на „Граф Шпее” има
странен ефект върху историята на първия кораб от серията „Дойчланд”. Според
спомени на съвременници, когато научава за потопяването на „Граф Шпее” Хитлер
лично изисква името на „Дойчланд” да се смени. Думите му били „Не искам утре в
английски вестник да напишат, че са потопили Германия (т.е. Дойчланд)”. Корабът
е прекръстен на „Лютцов”. Така куриозно класа кораби „Дойчланд” остава без
кораб с име „Дойчланд”.
No comments:
Post a Comment