Кораби, самолети, геополитика, история и прочие заметено под килима мръсно бельо на великите сили

Кратка история на огнестрелното оръжие

Тази дълга, странна и засукана сага започва почти като на шега някъде в началото на 9-ти век в някаква малка, забравена китайска аптечка. Воден от хилядолетни, повече мистични, отколкото научни, теории поредният китайски аптекар се опитва да изнамери поредния чудо-еликсир. За целта смесва земно вещество (калиева селитра, която избива естетсвено на повърхността на почвата в някои китайски провинции), огнено вещество (сяра, копана по вулканичните отлагания) и въздушно вещество (дървени въглища, имащи свойството да изгарят почти без остатък и дим). Според старите методики трите вещества са смесени и стрити в хаван, но за безкрайно съжаление на конфуцианският иноватор получената смес май никаква извества болест не лекува. За сметка на това съвсем случайно се оказва, че сместа има свойството да се запалва много лесно и изгаря много бързо.

Китайците бързо намират приложение на новото чудо – бомбички за плашене духовете по нова година. Скоро след това е открито ново приложение – ако затворена от единия край и отворена от другия бамбукова тръба се напълни с чудо-праха се получвават две още по-забавни устройства. Ако тръбата е забита в земята, а отвора е нагоре, той почва да изригва огън – получава се това, което днес наричаме „римски свещи”. Ако наопаки – тръбата не е здраво забита, а отвора е надолу, при запалване цялата система излита в небето – получава се „ракета”.

Така или иначе китайците бързо намират широко приложение на новооткрития барут за забавни играчки, но и през ум не им минава, че това може да е основа за страховити оръжия. Причината е съвсем елементарна – Китай е велика сила с милионна армия. Липсата на нужда от някакви оръжейни иновации, подсилени от консервативния характер на местните религии (конфуцианство, будизъм, даоизъм), довежда до това че никой сериозно не мисли как да ползва гърмящия прах за военни цели.

Чак 300 години по-късно (около 1120г) се споменава за бойно използване на барута – китайците привързват римски свещи за върховете на копията и ги ползват като отбранително оръжие при отбрана на крепости – просто казано за да горят от упор лицата на противниците, катерещи се по щурмовите стълби. Само след някакви си сто години (около 1220г) китайците се сещат да пълнят с барут чугунени казани и глинени гърнета, и да ги мятат с каменомети, създавайки първите бомби. По това време се появяват сведения за модификация на римските свещи, където барута е примесен с камъчета т.е. вече имаме стрелящо оръжие. Естествено силата на изстрела на такова „оръдие” едва ли надхвърля силата на изстрел на ръчна прашка. А десет години по-късно Китай е завладян от монголите на Чингисхан и настъпва „тъмното барутено столетие” – за цял век историците нямат никаква достоверна информация какво се случва с барута и огнестрелните оръжия.