По метода на пробите и грешките към успеха, или почти
Докато почти никъде никой не се занимава със самолетоносачи - САЩ и Япония гледат сеира на англичаните и пробват в евтини експерименти, а останалите държави си имат достатъчно по-сериозни проблеми, в Англия получават полезен опит, който набързо ще изредя тук. Това е прекрасен пример за онова, което в индустрията се нарича "метод на прототипизирането" т.е. налучкване към верното решение, ако нямаше едно но ... броя на хората платили със здравето и дори живота си мениджърския подход, да не говорим за количеството пари, хвърлени на вятъра.
- Димоходите и капитанският мостик в средата на кораба веднага стават очевиден, нещо повече - основен, проблем. Единственият вариант е да се направи обща полетна палуба по дължина на кораба, а пречещите димоходи и капитански мостик някъде да се разкарат. Ще се върнем на това, понеже именно тези два казуса дълго време са едни от основните двигатели на "прогреса".
- Като сериозен проблем се очертава кацането. Докато, както бързо се разбира, при излитане срещу вятъра на пълна пара на кораба, дори сравнително тежки самолети могат да излетят, при кацане се проявява обратен ефект. Самолетите получават подемна сила от насрещния вятър, но имат проблем да кацнат точно защото не могат да убият тази вече ненужна подемна сила, нещо повече, в такива условия стават нестабилни и неуправляеми. Да напомним, че тогава никой няма ясна идея как се лети и как се променя подемната сила на крилете при всяка малка промяна на условията - скорост на самолета, напречен вятър, влажност на въздуха и т.н, и т.н... Пилотите за първи път се сблъскват с нов, съвършенно неочакван феномен - "ефект на екрана" - при полет на малка височина между равна повърхност (писта, морска повърхност) и крилото се създава обратна подемна сила, стремяща се да вдигне самолета обратно във въздуха. На този принцип днес летят най-фантастичните апарати - корабо-самолетите, екраноплани.
- Англичаните решават тези проблеми, при това наистина напълно следвайки "пробвай и подобрявай" метода. Първо група матроси се опитват буквално да хванат кацащия самолет за крилата. След няколко загубени пръста и дори ръце се минава на следващия етап - матросите държат въже, с което се опитват да зацепят колесника на самолета. След няколко пилоти със счупени глави заради самолет претъркулил се върху перката, англичаните решават да подкачат кука под самолета, а въжето да е сложено ниско над палубата. Колесника го прескача, а куката се зацепва за него, но понеже е отзад, самолетът не се катурва. Остава само една стъпка до раждането на модерния аеро-финиш: да се сетим да заменим матросите с амортисьори. Пардон да не пропуснем, някъде по пътя, неясно на коя точно стъпка, въжето става ластично.
- Ударното преоборудване на всякакви кораби в самолетоносачи не подминава и линейните кораби, по-точно линейните крайсери. Плод на развинтеното въображение на командващия флота, седемдесет годишния и май леко изкуфял, адмирал Фишер, тези кораби при никакво брониране носят огромни 460 мм оръдия. В един момент обаче Фишер е пратен да си полива на село бегониите, а отрочетата по липса на по-добра идея отиват за преоборудване в самолетоносачи. За начало на Корейджес монтират излетни палуби над цевите на оръдията, после го пращат в запас, към средата на двадесетте отново го преоборудват в "нормален" самолетоносач. Въобще схемите на самолетоносачите между първата и втората световни войни постоянно се менят - корабите минават модернизации, по време на които понякога напълно се променят външният вид и оборудването им.
- Капитанския мостик пречи, какво да го правим? Да го сложим ниско, а палубата над него. Резултатът е HMS (на негово/нейно величество, според пола на монарха, кораб) Аргус (HMS Argus), по-късно по подобна схема е преоборудван самолетоносачът Фюриъс.
- Фюриъс (HMS Furious) въобще е опитно зайче - започнал като линеен крайцер с оръдейни кули пред и зад мостика, скоро сдобива пародийните микро-писти над тях, а след това се превръща в полу-самолетоносач. Предните кули са махнати и там е оборудвана писта. За излитане пистата става, но скоро се оказва, че предната писта не е подходяща за кацане. Тогава махат и задните оръдейни кули и корабът сдобива задна палуба за кацане, почти толкова безполезна. Затова Фюриъс е отново преоборудван по схемата на Аргус - с цяла палуба и капитански мостик сбутан под нея в предната част.
- Пак на Фюриъс пробват и нова идея, която дълго време развихря конструкторското въображение - допълнителна излетна палуба под основната, част от подпалубния самолетен хангар, специално за изстребители. Според авторите така изстребителите при нужда могат да излетят направо от хангара без да се налага да се вдигат на основната палуба.
- Идеята със скрития капитански мостик се оказва погрешна заради лошата видимост, пречеща както на управлението на кораба, така и на организацията на полетите. И отчитайки това още през 1919 година англичаните строят първият наистина модерен самолетоносач Хермес (HMS Hermes), но чуждия опит не пречи на японци и американци няколко пъти през двайсетте години да повторят грешката с "подземния" капитански мостик.
- Другия проблем са димоходите - първо на Аргус, после на Фюриъс конструкторите се пробват да ги сложат на кърмата - вие виждали ли сте кораб с ауспух? При това още на Аргус става ясно, че това пречи на кацащите самолети, затова за Фюриъс е създадена цяла система за охлаждане на изгорелите газове с морска вода за да няма пушек и сажди.
- Най-накрая след дълги експерименти англичаните стигат до идеята и до днес наричана класически авионосен дизайн - изнесена към борда висока, тясна, продълговата надстройка с достатъчно аеродинамична форма, за да не създава надпалубни завихряния на въздуха, наречена остров, обединяваща капитанския мостик, радиоелектронните системи и системи за управление на полетите, димоходите. До началото на втората световна война всички стари, оцелели английски самолетоносачи, включително многострадалния Фюриъс, са модернизирани по тази схема. Но комедията от грешки не спира - американци и японци, въпреки чуждия опит, едва ли не напук, повтарят почти всички грешки, че създават и свои собствени. Англичаните също не пропускат да израдват света с някоя "новост".
За начало обаче трябва да се избистри военната стратегия, защото всяко оръжие, особено ако е невероятно скъпо, се проектира според нея и после обратно, невероятно скъпото оръжие предопределя военната стратегия, дори да е видно, че нищо смислено не излиза от това.
No comments:
Post a Comment