Кратка история на нулева, първа и втора България
Легенда тази кратка на миналите дни
Вземете за разядка глава да не боли.
Властта взема Органа в държавата-катун,
Кубрат в чужбина прати да посъбере ум.
И ето: след години Кубрат от Цариград
С целувки василевса отпрати го назад.
На смъртния си одър отроците събра,
Последната си воля Кубрат им завеща:
„Бъдете вечно заедно като един юмрук!“
Но, както е показано, дръвника е кютук…
И син му Аспарух, пиара да изтъкне,
През Дунав меч заби: „Родината е тука!“
А цялата Византия настръхна отведнъж –
диваците съдрали на кесаря гъзът!
Историята пише се от учени мъже,
а Аспарух коняра отде таквиз мож взе?
Но след години тридесет Маслама щом дойде,
Сетиха се в Византия за многото коне.
И Тервел със дружината, разбирай цял с цял народ,
Навря без срам арабите на кучето в гъза.
Омешаха се хората – коняр, славянка и обор.
И заработи мощно еволюционният отбор.
А след играта тронова на плискинский престол
Седна „Макиавели“ – Крум Страшни той,
В мухлясалите хроники четем как в един миг
из цялата България лозата стана мит.
И пита се тогава какво на Никифор
Във черепа Крум стари наливал при запой?
Стигна далече Крумчо, до Будата без Пещ,
но богу духа сдаде, отиде си със чест.
И ето го и внучето, наречено Борис,
Не си хареса името и стана Михаил.
А цялата държава омая се от туй,
Перун забрави, Тангра, залюби се в Исус.
Да не забравим Пеща: край тъмния дувар
намериха захвърлени поп Климент и буквар.
И даже без да иска конярския народ
В учител се превърна на цял славянски род.
С това Борис се помни – не беше той войник,
а лъскав и напудрен, цял реал-политик.
Но остаря героя, че много люд закла,
и размени корона за манастирска изба.
А трона по наследство получи Владимир,
Но се с Исуса скара и немаше пак мир.
Борис захвърли расото, синчето ослепя,
а на престола плискински Симеон се заседя.
В Магнаурската школа, най-тачен университет,
За патриарх го готвеха, а получиха кастет:
кръвта юнашка казват прехвърля се през поколение
и крумовата явно прескочи без изключение.
Що Симеон постигна: от народа всичко взе,
бетер като във Англия крал Лъвското Сърце.
Войни безкрайни води и даже стана цар –
на български преведена бе титлата Цезар.
И ето ви Империя – от Буда чак до Киева.
А руските варяги мокри сънища сънуваха.
Но даже с добър фитнес човекът остарява,
Симеон на сина Петър короната дарява.
„Добрият“ ни цар Петър цари четирсет лет
и никой не закла – къде такъв мож взе?
И само Богомил картинката осра –
създаде ново верую и много люд събра.
Но не заспа Византия: Василий Василевс
с цар Самуил се скара – война без милост, сеч.
Загуби в много битки, но в края надигра,
И ослепи войските, що там във плен забра.
И сдаде се България за цели века два,
васална на Византия, но свободна пак стана.
Когато три Асеневци статуквото смениха,
ведно със печенегите те гърците набиха.
А гърците закъсаха, че дойде Балдуин,
Со все френсета-рицари той Цариград обра.
Но с Калоян се скара, че беше тъп серсем,
там, край град Одрин, го Калоян закла.
И тъкмо калоянова звезда в небе изгря,
Съпругата му мила след акта го закла.
А после се омъжи за царчето Борил,
Калоянов братовчед и откровен дебил.
Дотолкова нефелен, че щом Иван-Асен
пред двора се изправи, Борил биде свален.
Иван-Асен корав бе и управлява гордо,
но бидейки с нрав весел, прочу се в сватби модни.
И тъкмо по мед с масло животът се подреди
китайски имигранти родината усети.
Болярите наместо в строй страшен да се строят,
посрещнаха ги с хляб и сол, джангър да не устроят.
И сал един смрадлив свинар смени меч за тояга,
монголите върна в Китай и царския взе стяга.
Но в повече дойде май той на скромната царица,
след ласките потърси тя покой чрез чай от чемерица.
Но не за нея, за Ивайло, отварата завря.
И щом се той упокои, царица засия.
Поплака малко пред света за бившия мъж свой,
а за съпруг си взе боляр от по-по-царствен сой.
В таквиз забавни времена минаха двеста зими,
кога Османеца дойде и Армагедон приде.
No comments:
Post a Comment