Черната смърт или двама души във ковчега на мъртвеца?
Няколко системи оръжие от втората световна война са придобили легендарна слава - съветският танк Т-34, английският изстребител Спийтфайър, американският самолетоносач Саратога, германският противотанков гранатомет Фаустпатрон и японските камикадзе. Но нищо, ама нищо не надминава славата на Летящия Танк, той също Черната Смърт, Железния Густав, Циментовия Бомбардироващ, или казано па руски Щурмавик Ил-Два. Самолет, за който самият Генералисимус е казал, че е необходим като въздуха за войските и затова е произведен в над 35 хиляди екземпляра. Битува легенда, че това е най-масовият самолет (или поне боен самолет) в света, но ако погледнем статистиката на платнения "кукурузник" По-2, също използван като лек бомбардировач, малко историците са се поизхвърлили. Общата бройка се върти между 35 и 40 хиляди самолета, като тук ефект дава и военната статистика, когато масово се приемат и веднага бракуват дефектни самолети, след войната Вожда решава да използва това като повод за така-нареченото авиационно дело и праща тълпа висши военни и политици да изучават в трион в ръка флората и фауната на Чукотка. Пак добре, че просто не ги разстрелват. След 53-та повечето се връщат на "отговорна държавна работа".
Щурмовик Ил-2 е легенда. В началото на 21 век една руска компютърна фирма пуска авиосимулатор "Ил-2", останал и до днес най-популярния авиосимулатор в света. През войната немците се опитват да го имитират модернизирайки Юнкерс-87 Щука с подкрилни оръдия и създавайки германският "щурмовик" Хеншел-129. И двата са много ефективни машини за фронтова поддръжка, но не изместват Щурмовик от първото място. Остава обаче някак настрана въпроса, наистина ли Ил-2 е чак пък такъв ненадминат самолет.
Отговорът е даден от съветски военни експерти още през войната - полигонни изпитания, в идеални условия и изпълнявани от пилоти-инструктори, показват че ефективността на "Летящия танк" срещу истински такива е точно равна на НУЛА. За ползата от бронята говори фактът, че съотношението бойни полети - загуби при тези самолети е най-лош от едва ли не всички бойни самолети, използвани от всички воюващи държави. Обикновените, небронирани едномоторни английски и американски изтребители се оказват не по-малко ефективни, немците масово ползват като ударни самолети Месершмит-109, дори българската армия с голям успех през септември 1944 използва Ме-109 за удари по немски обекти в Македония.
Леките изтребители имат едно голямо предимство пред Ил-2 - много по-висока скорост (550-650 км/ч, докато претоварения с броня Ил-2 с мъка вдига 450 км/ч). Естествено това се отразява на маневреността и способността на самолета да избегне както вражеските изтребители, така и зенитния огън. Ползата от бронята е силно преувеличена - масовите 20мм и 37мм немски автоматични зенитни оръдия пробиват бронята на Щурмовика на нормална прицелна дистанция (2-3 км т.е. в реалната зона на обстрел). Самата идея за брониран щурмови самолет е спорна - тя се ражда в началото на 30-те години, когато масовите автоматични зенитки са с винтовъчен калибър 7-8 мм, такова е и въоръжението на изтребителите. В края на 30-те години обаче навлизат масово 20-30 мм автоматични оръдия както зенитни, така и авиационни, в пъти по-мощни от зенитните картечници.
Получава се, че Ил-2, при цялата гениалност на конструкцията си, просто окъснява. Самолетът би бил идеален за 1930-та година, но е неадекватен през 1940-та. Теглото на бронята изяжда мощността на двигателя, Илюшин (вече е признато, че решението е лично негово за да доизбута полетните характеристики до заявените), маха втория член на екипажа, правейки самолета едноместен. И пак скоростта е 100 км/ч под типовите изтребители, а бомбения товар с мъка 400 кг.
Още по-неадекватно се оказва въоръжението на самолета. Прекрасните 23мм оръдия ВЯ, специално проектирани за борба с леки танкове, се появяват точно когато леките танкове напускат сцената. Срещу средни, камо ли тежки ефективността им е нищожна. Освен тях Ил-2 носи 400 кг бомби (стандартно 4 по 100 км в бомбовия отсек) плюс подкрилни 132 или 82 мм реактивни снаряди. И реактивните снаряди, и бомбите са ефективни само срещу небронирани цели. Дори срещу леки танкове както точността, така и взривният им ефект са недостатъчни.
Чак през 1943 е създадено ефективно противотанково оръжие 1.5/2,5 кг кумулативни авиобомби. Това са малки бомбички с тегло килограм и половина и кумулативна бойна част в корпус на стандартни 2,5 кг осколъчни авиобомби. Ил-2 може да носи няколко стотин такива бомбички, които просто наръсва над танковата колона. Ефектът е невероятен - един самолет унищожава наведнъж два-три танка, ескадрила ликвидира танков полк.
Но това си е импровизация - Ил-2 си остава смотан самолет, пилотите на щурмоваците са смъртници и го знаят, още по-зле е положението на задните стрелци. След като става ясно, че в едноместен вариант Ил-2 няма никакъв шанс, Илюшин импровизира със задна небронирана кабина. Задните стрелци дори нямат бронирано стъкло, резултат средно 5 загинали стрелци на един пилот. Думата си казва и съкратената подготовка на пилотите във военно време, както и лошото качество на самолетите - в авиационните заводи работят 14 годишни деца. Бащите мрат на фронта.
И все пак побеждават.
No comments:
Post a Comment